Деси É.
Моята история
Винаги съм вярвала, че историите ни намират, преди да се научим да ги пишем. Като дете изпълвах тетрадките си с дракони, тайни тунели и сенки зад дърветата, докато другите учеха математика, аз създавах магически проходи под стълбите.
Години по-късно превърнах тези драсканици в книги – истории, в които тийнейджъри побеждават чудовища, откриват сили и попадат в светове, за които не са подозирали.
Когато не пиша, ме намират сред антикварни книжарници, събираща странни факти или трупаща тетрадки, в които уж записвам идеи, но най-често си драскам.
Щастлива съм, че си тук. Надявам се тези истории да те накарат да се чувстваш смел, разбран и, може би, дори малко магичен.
Винаги съм вярвала, че историите ни намират, преди да се научим да ги пишем. Като дете изпълвах тетрадките си с дракони, тайни тунели и сенки зад дърветата, докато другите учеха математика, аз създавах магически проходи под стълбите.
Известна с острото си перо и способността да разкъсва жанровете на парчета, за да извади сърцевината им, Деси превръща всяка дума в портал към светове, които никой не подозира, че съществуват. Автор на публицистични текстове, фрагменти от невъзможни светове и скандалната рубрика ЛитПорно – ерудитски дневник за живота на писател, потънал в лабиринт от откази, привидности и литературна мафия.
“Казаха ми, че книгите ми са ‘прекалено дълбоки’ и ‘не са пазарни’. За мен това е най-високата похвала.”
– Деси É.
В свят, залят от дигиталното, тя все още вярва в магията на книгите на хартия – живи същества, носещи дъха на времето и топлината на човешката ръка. Тя се бори книгите да не изчезнат, защото в тях се крие онова истинско, непреходно.
Вродал не е просто град, а сцена за литературно възраждане. Там Деси организира фестивала на книгата – „Светлината на първата страница“, който всяка година променя границите на реалността и словото.
Зад кулисите мистериозният агент R. Solace кове нов литературен франчайз: Измерението на Фантазията – свят, където всяка дума променя посоката на време, пространство и желание.
Добре дошли в света на Деси É.
Някъде между тишината и вятъра открих думите, които не смеех да напиша. Тази гора е пазила повече от тайни – тя е пазила мен цяла.
Ако трябва да завърша с нещо конкретно, ще кажа това: ако някой нарече действие, което си извършил „грешка“ – това е тяхна гледна точка. Ако ти сам решиш, че си направил грешка – това е твоят урок. Но ако не чувстваш вина, ако не смяташ, че си наранил някого умишлено, ако си бил автентичен – тогава може би това, което наричаме „грешка“, е просто поредната крачка към това да разбереш себе си по-добре – лека, тихо пулсираща нотка вътре в теб, която остава и не се забравя.
Когато започнете да казвате истината или тази която вие виждате през своята леща, все повече хора започват да се отдръпват от вас. Но това не трябва да ви разстройва. По важно е когато се погледнете в огледалото да се усмихнете и да кажете на своето собствено АЗ - Обичам те и се гордея с теб!
Най-добрите и най-красивите неща в света не могат да се видят, нито дори да се чуят. Те трябва да се усетят със сърцето
Съдбата помага на смелите