Състоянието, в което попадаш между старото си аз и новата си версия, се нарича квантова пауза.
Това е моментът, в който не знаеш кой си.
Вече не си старото си аз, но още не си станал новият.
Чувстваш се изгубен, сякаш светът около теб се разпада.
Мислиш, че всичко, което ти се случва, е някакво велико отмъщение от Вселената. Но това не е вярно.
Вселената не ни наказва.
Тя е нашата майка. И се грижи за нас.
Най-тъмно е точно преди изгрев.
И точно когато си мислиш, че всичко е загубено, светлина избухва – разпръсквайки хиляди звезди около теб.
Те се изсипват върху теб, и ти се издигаш като феникс от собствената си пепел.
И самият ти ставаш вселена.
Твоя собствена вселена.
И тогава осъзнаваш, че безсънните нощи, седенето на пода в тъмна стая, с чаша вино в ръка, изгорелите фасове, пръснати по пода – всичко това е било просто преход.
От изгарянето до пепел до момента, в който възкръсваш, по-силен от всякога. Това съм аз — и моето възкресение. Да, все още съм тук. Така че, внимавай.