Водещ: Добро утро, слушатели! Днес в студиото ни е… издател. Казва се мистър Смит, но можем да го наричаме „Гласът на отказите“. Здравейте!
Издател: Здравейте, и благодаря, че ме поканихте… преди да се откажете от слушането.
Водещ: Да започнем с въпроса, който всички ни терзае. Как решавате кого да публикувате?
Издател: Много просто. Първо питаме себе си: „Познаваме ли този човек?“ Ако отговорът е „Не“ — отказ. Да сте приятел на нашите приятели е еквивалент на литературен талисман.
Водещ: Аха… значи талантът не е важен?
Издател: Талантът е хубаво нещо, разбира се… за декорация на бюрото.
Истинската магия е връзките. Ако имате брат, който е срещнал редактора на коктейл, имате шанс. Ако имате LinkedIn контакт, имате още по-голям шанс.
Водещ: Така вие наистина издавате хора, които имат познанства… а не непременно страхотен текст?
Издател: Точно така. Представете си го като клуб. Входът не е за качеството, а за членската карта.
Ръкописът може да е шедьовър, но ако не сте приятел на нашите приятели, дори не го отваряме.
Водещ: Как реагират авторите на отказите ви?
Издател: С голяма елегантност — или поне така си мислят. Ние изпращаме класическите шаблони:
„Вашият ръкопис не се вписва в нашия каталог.“
Превод: Не сте в клуба.
„Благодарим за интереса.“
Превод: Моля, вървете си.
„Очакваме бъдещите ви проекти.“
Превод: Ще ви игнорираме пак, но звучим дипломатично.
Водещ: Има ли шанс някой нов талант да „пробие“ без връзки?
Издател: Може… ако светът внезапно спре да съществува и ние се преместим на друга планета. В реалността — шансът е около нула, с леко отрицателен наклон.
Водещ: Значи отказите ви са всъщност… театър?
Издател: Абсолютно!
Те са кратка, комична сценка, в която авторът е главният герой, а ние сме тайната, невидима публика, която аплодира само приятелите си.
Водещ: И накрая — какво съветвате начинаещите автори?
Издател: Проста формула: станете приятел на нашите приятели. След това може да работите върху таланта. Но само ако имате време.
Водещ: Е, слушатели, очевидно издателският свят е… по-комичен, отколкото си мислехме. Благодаря ви, мистър Смит.
Издател: Благодаря и на вас! И не забравяйте — ако не сте приятел на нашите приятели… винаги има друг клуб.