„Днес, заедно, нека игнорираме задниците, които ни карат да оправдаваме съществуването си, дори ако (особено ако) тези задници живеят вътре в нас. Нека си дадем възможност просто да бъдем, да се изживеем като креативни хора и да създаваме изкуство от любовта към създаването на изкуство. В крайна сметка, повече от пари, слава, награди или онлайн списъци, това е, за което става въпрос, според мен.“ – Брайън Греско
Когато бях малка, мислех, че успехът е да те харесват. Да си добър, послушен, да имаш всички правилни отговори, да се усмихваш, когато вътре искаш да изкрещиш.
Успехът е и малко като секс в полунощ.
Горещо, неочаквано, леко неприлично – и пак твое.
Когато го живееш, усещаш как всичко в теб се отпуска, как правилата и очакванията се разтварят, а ти се движиш само според своите желания.
Не заради аплодисменти, не заради публика, а заради тръпката да бъдеш себе си, без цензура.
Животът не ти дава медали, точки или сертификати.
Той просто минава.
Успехът е моментът, в който спираш да се сравняваш с другите и започваш да пишеш своята история.
И ако искаш, можеш да го направиш с ирония, с усмивка, с едно неприлично „Да, така го искам!“ към света.
И ако очакваш аплодисменти, поздрави – ще ги чуеш като ехото на собствената си смелост и понякога като трепет по кожата, когато си позволиш да бъдеш наистина себе си.
За другите хора успехът е къща, семейство, сигурност, „правилните“ дипломи и Instagram-постове, които крещят: „Вижте ме, животът ми е перфектен.“
За мен успехът е свобода. Свобода да създаваш, да пишеш, да живееш по свои правила. Да оставиш следа, която никой няма да хареса – и точно това е сладката точка.
Да се смееш на посредствеността, на безсмислените съвети и на онези, които ти казват как да живееш живота си, докато сами се задушават в собствената си скука.
Истината е, че успехът не идва като подарък, не се купува, не чака.
Той се грабва с юмруци, смях, понякога с нервен срив и винаги с желание да усетиш живота в плътта си.
Това може би е егоистично, но ако не си готов да бъдеш егоист към собствените си мечти и да се отдаваш на тях със същата страст, с която се отдаваме на желания, ще се озовеш в чужда история – а там аплодисментите са само ехото на нечии друг „успех“, миризмата на посредствеността е безплатна, а скуката е смъртоносна.