Лъжите са като малки облачета, които се появяват без да знаеш откъде. Може да изглеждат толкова малки и невинни, но въпреки това започват да се натрупват и да правят нещата странни. В училище днес чух нещо, което ме накара да се замисля.
– Сигурна съм, че той ще ни пусне за десет минути почивка, нали? – каза Ема, като погледна часовника си.
– Да, разбира се, – отговори Лора. – Ще го направи, няма начин!
Аз знаех, че това не е вярно. Учителят беше толкова строг, че дори 5 минути почивка изглеждаха като чудо. Но не казах нищо. Просто стоях и слушах, как те вярваха в нещо, което няма да се случи.
През целия ден чух още много малки лъжи – за домашните, за срещите след училище, за плановете за уикенда. Лъжи, които изглеждаха толкова безобидни, но аз усещах, че нещо не е наред. Никой не искаше да казва истината, защото понякога тя беше неудобна. Много по-лесно беше да излъжеш, отколкото да се притесняваш и да даваш обяснения, ако си казал „Не“.
Когато се върнах вкъщи, реших да наблюдавам мама. Чух я как говори по телефона с приятелка, първо с усмивка, но после каза:
– Да, ще дойда утре. Разбира се, че ще се видим.
Знаех, че това не е вярно. Тя беше винаги толкова заета, че нямаше да отиде.
Сигурно беше нещо малко, но не можех да не се замисля. Защо хората казват неща, които не са верни?
– Мамо, защо казваш, че ще направиш нещо, ако знаеш, че няма да го направиш? – попитах, когато тя постави чашата на масата.
Тя се замисли за малко, после ми отговори, като че ли беше оправдание:
– Понякога е по-лесно да кажеш, че ще го направиш, отколкото да обясняваш защо не можеш. Лъжите ни помагат да избегнем неудобството от истината.
И тогава разбрах, че лъжата не винаги е голяма или страшна. Тя може да е малка и дори да изглежда безвредна, но все пак тя променя нещата. Може да бъде начин да спасиш някого от болка или да избегнеш проблем, но тя все пак променя как гледаме на хората и на света.
В края на деня, като стоях сама в стаята, осъзнах нещо важно. Лъжите, дори и тези малки, не са без значение. Те се натрупват и накрая започваш да се чудиш какво е истина и какво не е. И тогава, в главата ми се оформи въпрос, който не можех да си спестя. Лъжата е толкова ли безобидна, колкото изглежда? Може би понякога тя просто изглежда така, но всъщност променя всичко около нас, без да осъзнаваме.
Ама наистина ли?