Днес, докато бяхме навън с мама, срещнахме Джоана – майката на Лили.
– Каква хубава рокля! Нова ли е? – попита мама с онзи сладък глас, който винаги използва, когато иска да направи добро впечатление.
– О, благодаря! Всъщност не – засмя се Джоана – просто е прана с… – и тя спомена име на известен прах за пране, сякаш участва в реклама.
Двете се разсмяха. А само минута след като завихме зад ъгъла, мама прошепна през зъби:
– Толкова е досадна. Винаги пуска такива глупави шеги и после сама си се смее.
Забавих крачка. Ако мама не я харесва, защо беше толкова мила с нея?
По късно през деня, дочух да казва същото на татко.
–Мамо, защо каза на Джоана, че харесваш роклята ѝ, а после каза на татко, че е ужасна? — попитах я.
Мама леко се задави с кафето си.
– Е, просто… беше учтиво.
– Но не беше вярно.
– Понякога възрастните правят така, за да не обидят някого.
На вечеря, когато мама ни сервира храната, аз опитах една хапка и казах:
– Ммм… много е вкусно!
После се наведох към татко и „тихо“ му прошепнах – достатъчно силно, за да ме чуе мама:
– Ужасно е. Няма никакъв вкус.
Мама присви очи.
– София! Защо лъжеш?
– Но аз не лъжа. Ти така постъпи с Джоана. Значи възрастните са учтиви“, а децата… лъжат?
Мама въздъхна.
– Не точно. Просто… понякога е по-важно как се чувства някой, отколкото да му кажеш самата истина.
Интересно. Ако кажеш на учителката, че домашното е било „много интересно“, дори и да си заспивал от скука, тя се радва. Ако кажеш на баба, че супата ѝ е вкусна, дори когато е твърде солена, тя се усмихва.
Но кога любезността се превръща в лъжа?
Тогава си спомних, че когато съседката ни, Лиза, идва у дома, мама винаги ѝ казва: „Радвам се да те видя!“ А после въздиша дълбоко, когато си тръгне.
Възрастните са странни. Те се крият зад любезности, зад „Ще се чуем някой ден“ и „Да се видим скоро“, което всъщност означава „Никога“.
Може би да си възрастен означава да си добър актьор. Или просто да се научиш кога да казваш истината… и кога – малко по-красивата ѝ версия.
В неделя отидохме на гости на баба. Когато си тръгвахме, тя ме прегърна и каза:
– Много се радвам, че ме посети, миличка.
И знаете ли, този път… това беше истина. Или пък бабите просто не носят маски?
Ама наистина ли? Ще видим.