– Хайде, София, време е да се прибираме – каза мама.
– Но аз още искам да се люлея! – извиках, докато се вдигах към облаците.
– Може още малко, но после вечеряме.
– Ами… ами ако не искам вечеря? Ако просто искам да се люлея… цяла вечер?
Мама се засмя.
– Всеки има желания, София. Но понякога има и нужди.
– И какво значи това? – слязох от люлката и се намръщих.
– Ами, например… ти искаш люлка, но тялото ти иска храна.
– Ами ако моето тяло иска люлка, а душата ми иска шоколад?
– Тогава ще се погрижим и за двете – засмя се мама. – Но първо – супата!
Замислих се.
Възрастните често казват „не”, когато ние казваме „искам”.
Но дали и те винаги правят това, което искат?
– Мамо, а ти винаги ли правиш това, което искаш?
Тя се замисли.
– Не винаги. Но понякога това, което трябва, се оказва и точно това, което искам. Просто не го знам в началото.
Хм. Това беше като загадка.
Може би… желанията и нуждите понякога си играят на криеница.
И задачата ни е да ги намерим – и двете.
– Добре, ще вечерям. Но после – пак люлка!
– Сделка – каза мама и ми намигна.
И докато вървяхме към вкъщи, си помислих:
Може би не винаги можем да правим само това, което искаме…
Но винаги можем да си пожелаем.
А оттам започва всичко.