Бях там. Дадох всичко – време, думи, кожа.
Когато бяха счупени, аз бях лепилото.
Сега? Тишина.
Без обаждания. Без съобщения.
Защото вече не се нуждаят от мен. Защото вече получиха това, което искаха.
Забравят нощите, в които не спах, битките, които водих.
Превърнах се в призрак в тяхната история – нужен някога, изтрит сега.
Оръжие за постигане на целите им.
Проститутки, готови да продадат дори душата си за тези ценни 20 процента.
И когато приключиха с мен – всичко, което остана, бях аз, все още топъл от нуждата им.
Презерватив без тяло. Спомен без благодарност.
Бях езикът от вътрешната страна на бедрото им,
дъхът, заседнал в гърлото им точно преди да свършат.
Бях ръката, която ги държеше, докато стенеха от болка и сладост.
И тогава?
Циповете се затвориха.
Съобщенията спряха. Гласовете се изтриха.
Но шоуто продължава. Сцената е готова.
Тялото ми може да бъде изхвърлено от леглото им,
но думите ми са все още вътре в тях.
Дълбоко.
Дълбоко като ръка, която не искат,
но все пак удря точно там, където ги възбужда.
И аз ще свърша…
на страниците.
На тяхната съвест – ако имат такава.