По-лесно е да дишаш без приятели

Животът е хубав, когато имаш приятели – или поне така казват. Топъл, уютен, малко като петък вечер в евтин мотел с евтино шампанско и ръка на грешното място.
Но ако трябва да бъда честен – животът е още по-хубав, когато нямаш никакви.
Приятелството, в повечето си форми, е като бавен орален секс – уж интимен, уж приятен, но понякога просто искаш да си свършиш работата и да си тръгнеш.
Без думи. Без очаквания.
Без „пиши ми, ако имаш нужда от нещо“.
Защото ми писна да достигам кулминация за желанията на други хора.
Стига ми да се огъвам около чуждите драми,
Стига ми да бъда емоционален дилдо за хора, които никога не спират да питат:
„Как е тя?“
Така че не, благодаря.
Нямам нужда от „кръг от приятели“, ако това означава да се превърна в нула в собствения си живот.
Сега довършвам за себе си.
И да – чувствам се по-добре от всякога.