Има текстове, които се четат. Има текстове, които се преживяват.
И после има ЛитПорно – онова сладко неприлично удоволствие, което се случва, когато литературата реши да бъде честна до болка и съблече не само героите, а и нас самите.
Не, спокойно – не става въпрос за акробатики между страниците (или поне не винаги).
ЛитПорното е онзи жанр, който казва: „Хайде да говорим истината. И да е красиво, и да е неподредено, и да ни е малко срам, че ни харесва толкова.“
Какво прави едно текстче ЛитПорно?
Чувственост, но не задължително еротика. Това е усещане, не пози. Една капка кафе, която се стича по ръба на чашата, може да бъде по-еротична от цял роман с голи хора.
Емоционална голота. Авторът си вади сърцето и го оставя на бюрото – пулсиращо, нередактирано и напълно неподготвено за обществеността.
Философска уязвимост. Въпроси като „Защо съм сам?“ и „Какво е любовта в този градски трафик?“ стоят редом до „Има ли някой, който наистина ме вижда?“
Малко хумор, защото иначе става твърде интимно. ЛитПорното винаги намига – като човек, който току-що ти е признал нещо болезнено истинско, но после казва: „Хайде, нека се посмеем, че иначе ще заплачем.“
Защо хората обичат ЛитПорно?
Защото е като да четеш нечий дневник, но доброволно публикуван.
Защото всеки от нас тайно иска да бъде видян в своята комбинация от мъдрост, хаос и неприлична честност.
Защото ни дава извинение да изпитаме нещо истинско – а това в наши дни е почти разкош.
Как се пише ЛитПорно (в забавен вариант)?
- Вземи нормална мисъл.
- Съблечи я от клишетата.
- Добави чувство – за предпочитане не онова, което би казал на работодателя си.
- Поръси с малко самоирония, за да не звучиш като драматичен поет на прозореца.
- Подай я на читателя така, сякаш му прошепваш в тъмното.
И в крайна сметка ЛитПорно е като онези разговори след полунощ – малко прекалено честни, малко прекалено смешни, малко прекалено близки. Но точно затова ги помним.
То е мястото, където думите си позволяват да бъдат голи, а читателят – да бъде истински.
Ако ти е харесало, значи вече си част от клуба.
Не се тревожи – тук не изискваме дрехи. Само искреност.