Аз съм онзи, който чете романтични пасажи и след това ги обсъжда с котката си.
Аз съм онзи, който може да напише три абзаца за гледката от прозореца, докато същевременно осъзнава, че животът му е също толкова хаотичен, колкото и съседската пералня в три часа сутринта.
Аз съм авторът на „литпорно“ – и не, това не е някаква евтина порнография за забавление. Това е емоционален екстаз с философски привкус. Това е когато твоят герой се бори с самотата си, а ти се бориш с клавиатурата, защото търсиш точната дума за „трепет на душата между два абзаца“.
Аз съм този, който пише за интимност, но се чувства неудобно, когато хората го питат как точно съм го направил. Не, не става дума за секс – става дума за това как да превърнеш самотата в страст, тъгата в ласка, и как да накараш читателя да се чувства едновременно срамежлив и просветен.
Аз съм някой, който знае, че любовта може да бъде като гардероб: отвори го и ще се спънеш в стари грешки, а в някои ъгли мирише на тъга и амбиция. Аз съм онзи, който обича фентъзи, защото в реалния свят е прекалено трудно да се чувстваш достатъчно важен, а в измислен свят – всичко е възможно, дори да си литературен плейбой с философски душ.
Аз съм авторът, който може да напише „литпорно“ така, че читателят да се усмихне, да се зачуди и после да се почувства малко виновен, че се е смял на собствената си самота. Аз съм този, който знае, че всяка страница е миниатюрен скандал между искреността и естетиката.
И, да – аз съм този, който се гордее с това, че може да прави всичко това и да изглежда съвсем невинно, докато вътре всичко е едновременно разпукване на душата и литературен флирт с вселената.