Добре дошли в света на самопубликуването – мястото, където мечтата да бъдеш автор среща PayPal, форматиране на PDF и мотивационен имейл с заглавие като „Ти си следващият бестселър!“ (дори когато последното изречение на книгата ти завършва с три удивителни и дума, която не съществува).
Тук никой не трябва да те избира, или просто те заблуждават. Изпращаш ръкописа. Те го четат – ти чакаш между един и два месеца. Но след това идва изненадата и се питаш: Защо?
1. Първата среща с „издателя“
Лесно ги намираш – навсякъде са.
Уебсайт с готови снимки на жени, които се смеят, държейки книги.
Бутони с текстове като „Издай мечтата си днес!“ и „Вярваме във всеки автор“. „Изпрати ни ръкописа си и ще се свържем с теб в рамките на 8 седмици.“
Кликаш. Попълваш. Получаваш PDF с оферта.
Опция А: 400 евро за „базов пакет“ (без коректор, без промоция, без извинения).
Опция B: 1,100 евро за „премиум пакет“ – включва публикация в Instagram с 12 лайка и линк, който води никъде.
Опция C: 2,100 евро и обещание, че книгата ти „ще бъде налична в големите книжарници“ (и Amazon, разбира се), което всъщност означава: ще стои седмица на някаква дигитална рафт, между „Съвети при киселини“ и „Поезия от 12-годишно дете в преходна възраст“.
2. Редакторът
Редактор няма. Има „визуална проверка“.
Това включва поправяне на очевидни грешки като „helloo“ или „the end“ написано като „theend“.
Но структурата на сюжета? Стилът? Смисълът?
„Това не е наша отговорност.“
Ти си „независим автор“.
(Ще бъдеш единствено виновен, когато рецензията в Goodreads каже: „Не разбрах какво прочетох, но съм почти сигурен, че беше любовна история между учител и извънземно растение.“)
3. Печатната версия
Хартията пристига.
Отваряш я с вълнение.
Мирише на мастило и амбиция.
Но страниците изглеждат като учебник по икономика от 1998, а шрифтът е Times New Roman 14, защото „по-лесно за възрастни да четат така“.
Книгата е лека. Вероятно защото й липсва тежестта на истинско редактиране.
4. Промоцията
Получаваш имейл със заглавие: „Следващи стъпки към успеха“.
В него пише:
– Сподели книгата си с приятели.
– Напиши публикация в социалните мрежи.
– Направи снимка на себе си с корицата (селфи пред огледало е достатъчно).
– Можеш да използваш платена реклама във Facebook.
(Превод: оттук нататък си сам. Отново.)
И тук срещаш реалността. Няма маркетинг, няма реклама. Издателите на самопубликуване печелят от автора, не от продадените копия.
Защо да се занимаваш с реклама? По-лесно е да изпратиш имейл с оферта – плати 1000 евро за пълна маркетингова кампания. Парите отиват, но продажби няма.
Но защо го правим?
Защото сме уморени да чакаме. Защото понякога е по-лесно да платиш, отколкото да търпиш още едно мълчание от „истински“ издател.
Защото вярваме, че една история струва света за нас, дори ако този свят се състои от 50 копия в кутия под леглото.
И защото, по дяволите, илюзията понякога е по-необходима от самата реалност.
В заключение
Самопубликуването е като да организираш сватба за себе си с въображаем партньор.
Слушаш музиката, танцуваш, обличаш роклята, режеш тортата. И после миеш чиниите. Сам.
Но поне имаш красиви снимки.
Ако искаш книгата ти да достигне до читатели, или до тези, които още знаят как да държат книга в ръцете си, знай: пътят е труден, самотен и дълъг. Но никога не позволявай мечтата ти да стане продукт, който издателите ще разглеждат като крава, която всички могат да доят… без да мръднат пръст. Никой не се интересува от твоята мечта и душата, вложена във всеки ред, всяка дума, всяка пауза между тях.
Самопубликуването не е лесен път, но поне е наш. Ако решиш да го поемеш, знай: няма магически куршуми, няма бързи победи. Има само твоето намерение да бъдеш чут, дори когато светът изглежда глух.
„Издай Себе Си“ е покана да поемеш контрол, но и предупреждение – тази свобода има цена. В крайна сметка, ти си авторът, издателят, маркетинг мениджърът и… понякога единственият читател.
Но ако мечтаеш, не се отказвай. Пиши, публикувай, учи се и опитвай отново. Защото някъде там, зад следващия PDF, зад следващия имейл, може би те чака истинската ти аудитория.
Докато чакаш, не забравяй: истинската сила е в думите, които идват от сърцето. А сърцето не е стока за продажба, парче по парче.