Авторът е изпълнил заветната си мечта – държи книгата си, издадена на собствени разноски. Но преди да се хвърли в самопубликуването, е добре да прочете онзи дребен шрифт, за който ти трябва лупа с поне 300-кратно увеличение, за да разбереш какво точно подписваш. Защото зад всяка мечта често се крие договор, който те приковава към поредната илюзия.
Истинският филм
Следващата сцена е като от евтин порнофилм, в който разбираш, че ти не си главният герой – ти си целият снимачен екип. Книгата ти лежи погребана на 1000-ната страница в онлайн каталог, там някъде между забравените заглавия. Дори след търсене по „ключовите думи“, които ти обещаха, че ще работят, тя е невидима – като призрак на собственото ти творчество.
Обидата
И това, оказва се, не е най-отчайващото. Истинската обида идва, когато започнеш да пращаш имейл след имейл, питаш защо трябва да изпишеш цялото заглавие като магическо заклинание, за да я намериш, и получаваш студен, корпоративен отговор:
„Това е отговорност на автора – да направи книгата си популярна в социалните мрежи.“
Кратко и ясно – ти си маркетинг отделът, продавачът и звездата на шоуто, само че без хонорар.
Въпросът
И тогава, в един тих миг на просветление, идва въпросът:
„Аз… защо съм при вас? Ако аз ще правя филма, вие защо сте?“
Стриптийзът на надеждите
Оттам нататък започва ежедневният стриптийз на надеждите –бавен, болезнен, и напълно неефективен. Имейли с предложения за „онлайн уроци“, които ще ти помогнат да направиш книгата си „видима“. Оферти за допълнителна реклама – толкова неясни, колкото пиян флирт в три сутринта. И абсурдни обещания, че книгата ти ще стане бестселър и скоро ще достигне върховете на „Хари Потър“.
И да, разбира се, всичко това идва с цената на малко или много последни пари.
Платеният път към илюзията
Милият автор, воден от желанието мечтата му да стане реалност, бърка в изтънения си джоб и плаща. Плаща, за да бъде погребан още по-надълбоко под купчина реклами, безкрайни курсове и „препоръки“ от хора, чиято основна цел е да изтеглят още един чек.
Тайно се надява, че една сутрин ще се събуди и през прозореца ще види неонови реклами с името на труда си. Но светлината често идва от рекламни табели на други – утвърдени имена.
Литературната мафия и трудният път
Това е един от методите, които всеки писател опитва. Защото в литературната мафия, където всичко се върти около утвърдени имена, е трудно някой да забележи твоите писания. Ако не си някой, ако не си различен, ако не си с неустановен пол, ако не си играл голф с някой с червено „Ферари“ — ти нямаш шанс.
Да, толкова е просто. И съжалявам, че съм толкова директна.
Вятърните мелници на Дон Кихот
Търсенето и изпращането на хиляди ръкописи на агенти е като да воюваш с вятърните мелници на Дон Кихот. Те дори не отварят писмото, защото името ти не им говори нищо. Не е подшушнато, не е препоръчано и – най-лошото – не е тяхното.
Така че решаваш да го направиш сам – продуцент, режисьор, сценарист и актьор в един човек. Защото поне така имаш пълен контрол над провала.
Заключение
В крайна сметка си оставаш сам с книгата си – без фенове, без феномени, с празен портфейл и изтощени надежди. Не защото думите ти не струват, а защото светът е обърнал гръб на малките мечти, оставяйки ги да се борят сами в тъмното. Ако не си „някой“, различен, с непонятна идентичност или с контакти в утвърдени кръгове – просто си поредният аутсайдер в литературната мафия.
Докато ти бъркаш в празните си джобове, издателствата вече са измислили как да ти продадат поредната илюзия под формата на оферта – и то с усмивка.
Финал
Или казано най-просто: ако искаш светът да види твоята творба, пригответе се да направите филма сами. Цената? Последните ти долари и много от надеждите ти.
И междувременно – наздраве за онези, които обичат илюзиите.