Мислех, че самопубликуването означава свобода. Моята книга, моят глас, моята истина. Но реалността е по-жестока: платформите, които обещават независимост, понякога се държат като диктатори.
След като оставих честен отзив за опита си на страницата на платформата за самопубликуване, получих имейл, който болезнено ясно показа контрола:
„Ако не предоставите допълнителна информация, компанията може да счете отзива ви за неавтентичен.“
– YCP Customer Sales (Youcanprint)
Това не беше въпрос. Беше заповед. Предупреждение. Говори така, както те искат, или истината ти няма значение.
Друг имейл от Trustpilot ми напомни:
„Предоставете допълнителна информация в рамките на 3 дни, за да може компанията да признае опита ви и да отговори.“
Три дни. За да оправдая честността си. За да защитя гледната си точка в система, създадена да защитава корпорациите, а не създателите.
Това е реалността за авторите, които използват платформи за самопубликуване. Публикуваш книгата си с очакване за автономия, видимост, може би дори насоки. Вместо това някои платформи следят отзивите ти, поставят под съмнение гласа ти и те притискат да се съобразиш. Честната обратна връзка се превръща в бойно поле.
Аз отказах да се подчиня. Няма да изтрия отзива си. Няма да цензурирам преживяването си, за да угодя на бюрокрацията. Думите ми отразяват това, което видях, което почувствах, което изживях.
За писателите, създателите и всички, които се ориентират в света на самопубликуването: платформите може да обещават свобода, но техните алгоритми, политики и корпоративни инстинкти понякога налагат контрол. Истинската сила остава у автора, който се осмелява да говори истината – нередактирана, непримирима и непреклонна