LitPorno articles
Квантова пауза
Състоянието, в което попадаш между старото си аз и новата си версия, се нарича квантова пауза. Книги със зъби, не със захар
(Скуката продава, но само думите, които разкопчават, остават) Забравен, в момента, в който вече не си нужен
Бях там. Дадох всичко – време, думи, кожа. Когато бяха счупени, аз бях лепилото. Писането като абсурд: когато съветите „продължавай“ ни правят всички еднакви
Всеки мастер клас започва с една и съща приказка: „Просто продължавай! Пиши! Не спирай!“ По-лесно е да дишаш без приятели
Животът е хубав, когато имаш приятели – или поне така казват Амбицията оживява, когато се осъществи
(Амбицията без да бъде осъществена остава празна илюзия) Коктейл, смях и малки илюзии за големи герои
(Когато илюзиите са по-големи от реалността) Завръщане към себе си: LitPorno за завръщането към себе си
Какво означава да се върнеш към себе си? „Едно напълно непровокирано интервю с издател“
(в което истината беше помолена да излезе от стаята. “Добро утро литература)“ Отразената истина
„Животът като театър, хората като актьори, маските като илюзия. Размисъл за това защо често предпочитаме удобната заблуда пред трудната честност – и какво се случва, когато някой се осмели да свали маската.“ Лачените обувки на незнайния писател-воин
За героите, които крачат между редовете и кафенетата Когато мечтата се превръща в товар
Моментът след сбъдването ЛитПорно: когато литературата сваля дрехите на ежедневието
Има текстове, които се четат. Има текстове, които се преживяват. Когато платформите за самопубликуване се превърнат в бойно поле
Мислех, че самопубликуването означава свобода. Моята книга, моят глас, моята истина. Но реалността е по-жестока: платформите, които обещават независимост, понякога се държат като диктатори. Клуб 5 сутринта: Защо ранната среща със себе си променя живота
Чували сте за Клуб 5 сутринта – онази идея, че ако започнем деня си по-рано, ще отключим повече време, енергия и яснота за живота си. Мислите – страстни любовници или опасни господари?
„Няма да позволя на никого да се разхожда в ума ми с мръсни крака“