„Всички искат да бъдат четени. Но какво правиш, когато те четат само между редовете… и то с користни намерения?“
Писането е като секс: най-добре се получава, когато си сам и не мислиш за никого другиго.
Но публикуването?
Публикуването е като зле организирано парти – пълно с хора, за които дори не знаеш защо са там, но всички се преструват, че им е приятно.
Миналата седмица получих отказ от издателство, в което всъщност познавам техническия редактор. Не главния редактор, не ПР-а – техническия.
Той ми изпрати писмо, започващо с „Уважаеми авторе“ (разбира се), студено и шаблонно, но добави едно изречение с усмивка:
„Стилът ви е провокативен, но за съжаление не отговаря на нашата настояща линия.“
Превод:
„Твърде жив(а) сте за нашето литературно гробище.“
Добре дошли в ЛитПорно – мястото, където всеки ръкопис има гръб… но никаква защита.
